14 нояб. 2015 г., 00:14

Доброто

Поэзия » Философская

997 1 9

Да направиш добро и на път да го хвърлиш.
Да забравиш за него ти на мига.
Да не чакаш отплата, дори и от Бога.
Това е да имаш... "странна" съдба.

Да обичаш безкрайно, без да очакваш
благодарност събрана във светлина.
Да умееш да плачеш над чуждата болка.
Да простиш, непростимите даже неща.

Да можеш да падаш. Без риск да останеш
долу, заровен до гуша в калта.
Ръка да протегнеш, за да можеш да хванеш
за тебе протегната... чужда ръка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

tanq_mezeva (Таня Мезева)

Да, прав си.
Може би съпричастността не е умение, а емпатия.
Ще помисля коя дума ще е най-подходяща.
Благодаря ти!

2015-11-14T22:39:57+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Доброто ражда добро, насилието ражда насилие...
Толкова истински си го казал, Вик!

2015-11-14T20:35:27+02:00
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

доброто ражда добро. във Франция убиха доброто. насилието ражда насилие.
стих за доброто. летиш. хубаво е Таня.

2015-11-14T18:03:46+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Да, особено в ден като днешният, трябва да осъзнаем какво е истинското зло и да му се противопоставим без страх, подавайки ръка.Защото..."Страхът предизвиква гняв. Гневът предизвиква омраза, а почнеш ли да мразиш, всичко е загубено."

2015-11-14T15:24:50+02:00
Genereux (Любомир Попов)

Чудесен стих. Дано се осъзнаем!!! Поздрави Таня!

2015-11-14T14:05:46+02:00