Nov 14, 2015, 12:14 AM

Доброто

995 1 9

Да направиш добро и на път да го хвърлиш.
Да забравиш за него ти на мига.
Да не чакаш отплата, дори и от Бога.
Това е да имаш... "странна" съдба.


Да обичаш безкрайно, без да очакваш
благодарност събрана във светлина.
Да умееш да плачеш над чуждата болка.
Да простиш, непростимите даже неща.

 

Да можеш да падаш. Без риск да останеш
долу, заровен до гуша в калта.
Ръка да протегнеш, за да можеш да хванеш
за тебе протегната... чужда ръка!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, прав си.
    Може би съпричастността не е умение, а емпатия.
    Ще помисля коя дума ще е най-подходяща.
    Благодаря ти!
  • Доброто ражда добро, насилието ражда насилие...
    Толкова истински си го казал, Вик!
  • доброто ражда добро. във Франция убиха доброто. насилието ражда насилие.
    стих за доброто. летиш. хубаво е Таня.
  • Да, особено в ден като днешният, трябва да осъзнаем какво е истинското зло и да му се противопоставим без страх, подавайки ръка.Защото..."Страхът предизвиква гняв. Гневът предизвиква омраза, а почнеш ли да мразиш, всичко е загубено."
  • Чудесен стих. Дано се осъзнаем!!! Поздрави Таня!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...