Nov 14, 2015, 12:14 AM

Доброто 

  Poetry » Phylosophy
798 1 9

Да направиш добро и на път да го хвърлиш.
Да забравиш за него ти на мига.
Да не чакаш отплата, дори и от Бога.
Това е да имаш... "странна" съдба.


Да обичаш безкрайно, без да очакваш
благодарност събрана във светлина.
Да умееш да плачеш над чуждата болка.
Да простиш, непростимите даже неща.

 

Да можеш да падаш. Без риск да останеш
долу, заровен до гуша в калта.
Ръка да протегнеш, за да можеш да хванеш
за тебе протегната... чужда ръка!

 

© Таня Мезева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да, прав си.
    Може би съпричастността не е умение, а емпатия.
    Ще помисля коя дума ще е най-подходяща.
    Благодаря ти!
  • Доброто ражда добро, насилието ражда насилие...
    Толкова истински си го казал, Вик!
  • доброто ражда добро. във Франция убиха доброто. насилието ражда насилие.
    стих за доброто. летиш. хубаво е Таня.
  • Да, особено в ден като днешният, трябва да осъзнаем какво е истинското зло и да му се противопоставим без страх, подавайки ръка.Защото..."Страхът предизвиква гняв. Гневът предизвиква омраза, а почнеш ли да мразиш, всичко е загубено."
  • Чудесен стих. Дано се осъзнаем!!! Поздрави Таня!
  • Всеки ден срещам доброто!
    Може би затова, толкова много ми хареса стихото!
    Поздрави, Таня!
  • Ех, Доброто... Уви, от вярата ни не остана много...
    С Ина.
  • Разбира се - но как ще познаеш падането - дали е без риск..., а аа - Не..., и това - не...!!!
    "Да обичаш безкрайно, без да очакваш
    благодарност събрана във светлина.
    Да умееш да плачеш над чуждата болка.
    Да простиш, непростимите даже неща."
  • Благодаря ти, Ина!
Random works
: ??:??