Радостта като фея обсеби света.
Нещастието сякаш беше съкрушено.
Тогава човекьт намира правилния пьт,
защото щастието не е нарушено.
Дали споменьт за болките дотук човешки
нарушава прогреса на добрите сили?
Ако извадиме наяве всичките насмешки,
ще поразиме ли сьс смях човешките болежки?
За да царува, смятам, читателю, щастието,
трябва да разгледаме в детайли нещастието -
като хипотетично зло, което ни унищожава
и предизвиква в душите ни забрава.
Тогава доброто не е хипотетично, а реалистично -
като aнтипод на злото то е надделяло,
тогава демоньт ще е съзнание мистично,
добрите феи ще ни водят в днешното начало.
Нужно е да познаваш в детайли нещастието,
за да изпиташ в живота си щастието.
Да страдаш, за да си спасиш душата.
От болка да достигнеш до мечтата.
© Мариета Дечевска Все права защищены