Радостта като фея обсеби света.
Нещастието сякаш беше съкрушено.
Тогава човекьт намира правилния пьт,
защото щастието не е нарушено.
Дали споменьт за болките дотук човешки
нарушава прогреса на добрите сили?
Ако извадиме наяве всичките насмешки,
ще поразиме ли сьс смях човешките болежки?
За да царува, смятам, читателю, щастието,
трябва да разгледаме в детайли нещастието -
като хипотетично зло, което ни унищожава
и предизвиква в душите ни забрава. ...