16.05.2010 г., 22:39

Доброто и злото

1.6K 0 0

 

 

Радостта като фея обсеби света.

Нещастието сякаш беше съкрушено.

Тогава човекьт намира правилния пьт,

защото щастието не е нарушено.

Дали споменьт за болките дотук човешки

нарушава прогреса на добрите сили?

Ако извадиме наяве всичките насмешки,

ще поразиме ли сьс смях човешките болежки?

За да царува, смятам, читателю, щастието,

трябва да разгледаме в детайли нещастието -

като хипотетично зло, което ни унищожава

и предизвиква в душите ни забрава.

Тогава доброто не е хипотетично, а реалистично -

като aнтипод на злото то е надделяло,

тогава демоньт ще е съзнание мистично,

добрите феи ще ни водят в днешното начало.

Нужно е да познаваш в детайли нещастието,

за да изпиташ в живота си щастието.

Да страдаш, за да си спасиш душата.

От болка да достигнеш до мечтата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Дечевска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...