Добруджа!
Мое слънце, ясно като слънчоглед.
Листенцата ти с лъч обгърнаха Земята -
да позлатиш стъблата ред по ред...
Полето жарко сякаш се разтила
като море... с вълни от класове...
Усещам ритъма... навява ми на лято
и шепне ми с познати гласове...
Раят в Добруджа се крие денем
и докосва ме със нежни сетива...
В очите ми се отразява злато -
истински красива ширина...
Сред равните долини и поляни
растяла съм сред житни класове.
Добруджо, Родино златна,
възпявам те във моето сърце!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Здравкова Все права защищены