Jun 7, 2008, 10:58 AM

Добруджа! 

  Poetry » Landscape
604 0 2
Моя равна шир, докоснала се с хоризонта.
Мое слънце, ясно като слънчоглед.
Листенцата ти с лъч обгърнаха Земята -
да позлатиш стъблата ред по ред...

Полето жарко сякаш се разтила
като море... с вълни от класове...
Усещам ритъма... навява ми на лято
и шепне ми с познати гласове...

Раят в Добруджа се крие денем
и докосва ме със нежни сетива...
В очите ми се отразява злато -
истински красива ширина...

Сред равните долини и поляни
растяла съм сред житни класове.
Добруджо, Родино  златна,
възпявам те във моето сърце!

© Маргарита Здравкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??