7.06.2008 г., 10:58

Добруджа!

894 0 2
Моя равна шир, докоснала се с хоризонта.
Мое слънце, ясно като слънчоглед.
Листенцата ти с лъч обгърнаха Земята -
да позлатиш стъблата ред по ред...

Полето жарко сякаш се разтила
като море... с вълни от класове...
Усещам ритъма... навява ми на лято
и шепне ми с познати гласове...

Раят в Добруджа се крие денем
и докосва ме със нежни сетива...
В очите ми се отразява злато -
истински красива ширина...

Сред равните долини и поляни
растяла съм сред житни класове.
Добруджо, Родино  златна,
възпявам те във моето сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Здравкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...