7.06.2008 г., 10:58 ч.

Добруджа! 

  Поезия » Пейзажна
601 0 2
Моя равна шир, докоснала се с хоризонта.
Мое слънце, ясно като слънчоглед.
Листенцата ти с лъч обгърнаха Земята -
да позлатиш стъблата ред по ред...

Полето жарко сякаш се разтила
като море... с вълни от класове...
Усещам ритъма... навява ми на лято
и шепне ми с познати гласове...

Раят в Добруджа се крие денем
и докосва ме със нежни сетива...
В очите ми се отразява злато -
истински красива ширина...

Сред равните долини и поляни
растяла съм сред житни класове.
Добруджо, Родино  златна,
възпявам те във моето сърце!

© Маргарита Здравкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??