Ангар (Ангел Чортов)
795 1871
15 февр. 2011 г., 17:07

Добър ден, моя мила Бояна 

  Поэзия » Любовная
655 0 4
Добър ден, моя мила Бояна!
Как - по бански ли в зимния ден?!
Гръм от ясно небе - неочаквана,
но желана пристигаш при мен!

Ти ми спомняш горещото лято,
язовирните топли води,
и свирепата буря, която
в този ден над света се изви!

Всичко живо набързо офейка -
вдън гори тилилейски се скри!
На брега, върху мократа пейка,
двете чанти стояха сами.

Но и двама плувци си стояха
във водата - щастливи, без страх.
И дъждовните капки ковяха
бели замъци около тях.

После слънцето пак се показа
и видя, че все още сме тук -
непознати и чужди, а главното -
и ненужни един на друг!

Ти за себе си много разказва
и аз дълго те слушах в захлас,
удивен, че по всички въпроси
мислиш същото, както и аз!

И изпитах нечакана радост
от това, че в огромния свят,
е живял, е мечтал и е страдал,
като мене един непознат!

Заминаваш ли вече, Бояна?
Всичко хубаво! Радостен ден!
Аз, макар и във спомена само,
тъй се радвам, че дòйде при мен!

 

© Ангел Чортов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И дъждовните капки ковяха
    бели замъци около тях.
    !!!
  • Няма да стане по-голяма реалност, Борко. Това е спомен за една хубава и много чиста реалност - и за язовира, и за срещата, и за разговора!
    И няма никакъв смисъл да я търся и настигам, Вятър! То беше като среща в купе във влака - където случайно срещнали се спътници разговарят и споделят,като знаят, че никога повече няма да се видят.
  • Защо я пусна да си отиде? Тичай настигния ! Повярвай ще бъде много красиво когато я зърнеш.
  • Дай боже споменът реалност да стане!
Предложения
: ??:??