Feb 15, 2011, 5:07 PM

Добър ден, моя мила Бояна

  Poetry » Love
785 0 4
Добър ден, моя мила Бояна!
Как - по бански ли в зимния ден?!
Гръм от ясно небе - неочаквана,
но желана пристигаш при мен!

Ти ми спомняш горещото лято,
язовирните топли води,
и свирепата буря, която
в този ден над света се изви!

Всичко живо набързо офейка -
вдън гори тилилейски се скри!
На брега, върху мократа пейка,
двете чанти стояха сами.

Но и двама плувци си стояха
във водата - щастливи, без страх.
И дъждовните капки ковяха
бели замъци около тях.

После слънцето пак се показа
и видя, че все още сме тук -
непознати и чужди, а главното -
и ненужни един на друг!

Ти за себе си много разказва
и аз дълго те слушах в захлас,
удивен, че по всички въпроси
мислиш същото, както и аз!

И изпитах нечакана радост
от това, че в огромния свят,
е живял, е мечтал и е страдал,
като мене един непознат!

Заминаваш ли вече, Бояна?
Всичко хубаво! Радостен ден!
Аз, макар и във спомена само,
тъй се радвам, че дòйде при мен!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • И дъждовните капки ковяха
    бели замъци около тях.
    !!!
  • Няма да стане по-голяма реалност, Борко. Това е спомен за една хубава и много чиста реалност - и за язовира, и за срещата, и за разговора!
    И няма никакъв смисъл да я търся и настигам, Вятър! То беше като среща в купе във влака - където случайно срещнали се спътници разговарят и споделят,като знаят, че никога повече няма да се видят.
  • Защо я пусна да си отиде? Тичай настигния ! Повярвай ще бъде много красиво когато я зърнеш.
  • Дай боже споменът реалност да стане!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...