15.02.2011 г., 17:07

Добър ден, моя мила Бояна

780 0 4
Добър ден, моя мила Бояна!
Как - по бански ли в зимния ден?!
Гръм от ясно небе - неочаквана,
но желана пристигаш при мен!

Ти ми спомняш горещото лято,
язовирните топли води,
и свирепата буря, която
в този ден над света се изви!

Всичко живо набързо офейка -
вдън гори тилилейски се скри!
На брега, върху мократа пейка,
двете чанти стояха сами.

Но и двама плувци си стояха
във водата - щастливи, без страх.
И дъждовните капки ковяха
бели замъци около тях.

После слънцето пак се показа
и видя, че все още сме тук -
непознати и чужди, а главното -
и ненужни един на друг!

Ти за себе си много разказва
и аз дълго те слушах в захлас,
удивен, че по всички въпроси
мислиш същото, както и аз!

И изпитах нечакана радост
от това, че в огромния свят,
е живял, е мечтал и е страдал,
като мене един непознат!

Заминаваш ли вече, Бояна?
Всичко хубаво! Радостен ден!
Аз, макар и във спомена само,
тъй се радвам, че дòйде при мен!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И дъждовните капки ковяха
    бели замъци около тях.
    !!!
  • Няма да стане по-голяма реалност, Борко. Това е спомен за една хубава и много чиста реалност - и за язовира, и за срещата, и за разговора!
    И няма никакъв смисъл да я търся и настигам, Вятър! То беше като среща в купе във влака - където случайно срещнали се спътници разговарят и споделят,като знаят, че никога повече няма да се видят.
  • Защо я пусна да си отиде? Тичай настигния ! Повярвай ще бъде много красиво когато я зърнеш.
  • Дай боже споменът реалност да стане!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...