Добър ден, моя мила Бояна

15.02.2011 г., 17:07 ч.

Поезия » Любовна

650 0 4

Добър ден, моя мила Бояна!
Как - по бански ли в зимния ден?!
Гръм от ясно небе - неочаквана,
но желана пристигаш при мен!

Ти ми спомняш горещото лято,
язовирните топли води,
и свирепата буря, която
в този ден над света се изви!

Всичко живо набързо офейка -
вдън гори тилилейски се скри!
На брега, върху мократа пейка,
двете чанти стояха сами.

Но и двама плувци си стояха
във водата - щастливи, без страх.
И дъждовните капки ковяха
бели замъци около тях.

После слънцето пак се показа
и видя, че все още сме тук -
непознати и чужди, а главното -
и ненужни един на друг!

Ти за себе си много разказва
и аз дълго те слушах в захлас,
удивен, че по всички въпроси
мислиш същото, както и аз!

И изпитах нечакана радост
от това, че в огромния свят,
е живял, е мечтал и е страдал,
като мене един непознат!

Заминаваш ли вече, Бояна?
Всичко хубаво! Радостен ден!
Аз, макар и във спомена само,
тъй се радвам, че дòйде при мен!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

bojilova1 (Петя Божилова)

2011-02-20T21:03:39+02:00

И дъждовните капки ковяха
бели замъци около тях.
!!!
Ангар (Ангел Чортов)

2011-02-16T08:12:45+02:00

Няма да стане по-голяма реалност, Борко. Това е спомен за една хубава и много чиста реалност - и за язовира, и за срещата, и за разговора!
И няма никакъв смисъл да я търся и настигам, Вятър! То беше като среща в купе във влака - където случайно срещнали се спътници разговарят и споделят,като знаят, че никога повече няма да се видят.
vyatur (Аз)

2011-02-15T18:49:04+02:00

Защо я пусна да си отиде? Тичай настигния ! Повярвай ще бъде много красиво когато я зърнеш.
aborigen (Борко Бърборко)

2011-02-15T18:13:42+02:00

Дай боже споменът реалност да стане!