Добър ден, моя мила Бояна
Как - по бански ли в зимния ден?!
Гръм от ясно небе - неочаквана,
но желана пристигаш при мен!
Ти ми спомняш горещото лято,
язовирните топли води,
и свирепата буря, която
в този ден над света се изви!
Всичко живо набързо офейка -
вдън гори тилилейски се скри!
На брега, върху мократа пейка,
двете чанти стояха сами.
Но и двама плувци си стояха
във водата - щастливи, без страх.
И дъждовните капки ковяха
бели замъци около тях.
После слънцето пак се показа
и видя, че все още сме тук -
непознати и чужди, а главното -
и ненужни един на друг!
Ти за себе си много разказва
и аз дълго те слушах в захлас,
удивен, че по всички въпроси
мислиш същото, както и аз!
И изпитах нечакана радост
от това, че в огромния свят,
е живял, е мечтал и е страдал,
като мене един непознат!
Заминаваш ли вече, Бояна?
Всичко хубаво! Радостен ден!
Аз, макар и във спомена само,
тъй се радвам, че дòйде при мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
