3 февр. 2006 г., 14:37

Добър ден ,моя съдба

1.1K 0 7
Добър ден, моя съдба!
Моя орисница мила,
дето ме галиш в просъница
даваш ми бели нови крила.
За да литна аз в синевата,
за да видя цвета на дъгата,
да целувам небесата широки
да се сливам с облаци бели.
Аз те моля,да не бъда сама
безутешна ,ранима и тъжна.
Искам за себе си мисъл една
и аз да бъда щастлива.
Ти се смееш на моите мечти,
казваш ми ''чакай, не бързай",
за да можеш да полетиш
цената на полета ще си платиш.
Добър ден,моя съдба!
Щом така е орисано, давай.
Аз ще бъда мила, добра, 
та дано да изкупя цената.
За усмивка и полет готова,
ще избърша горчиви сълзи,
ако е толкова късно за мене
нека друг вместо мен да лети.
Вместо мен да види дъгата,
да целува сноп от лъчи,
да изгрее отново зората,
във сияйни от радост очи.




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...