Добър ден ,моя съдба
Моя орисница мила,
дето ме галиш в просъница
даваш ми бели нови крила.
За да литна аз в синевата,
за да видя цвета на дъгата,
да целувам небесата широки
да се сливам с облаци бели.
Аз те моля,да не бъда сама
безутешна ,ранима и тъжна.
Искам за себе си мисъл една
и аз да бъда щастлива.
Ти се смееш на моите мечти,
казваш ми ''чакай, не бързай",
за да можеш да полетиш
цената на полета ще си платиш.
Добър ден,моя съдба!
Щом така е орисано, давай.
Аз ще бъда мила, добра,
та дано да изкупя цената.
За усмивка и полет готова,
ще избърша горчиви сълзи,
ако е толкова късно за мене
нека друг вместо мен да лети.
Вместо мен да види дъгата,
да целува сноп от лъчи,
да изгрее отново зората,
във сияйни от радост очи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
