3.02.2006 г., 14:37

Добър ден ,моя съдба

1.1K 0 7
Добър ден, моя съдба!
Моя орисница мила,
дето ме галиш в просъница
даваш ми бели нови крила.
За да литна аз в синевата,
за да видя цвета на дъгата,
да целувам небесата широки
да се сливам с облаци бели.
Аз те моля,да не бъда сама
безутешна ,ранима и тъжна.
Искам за себе си мисъл една
и аз да бъда щастлива.
Ти се смееш на моите мечти,
казваш ми ''чакай, не бързай",
за да можеш да полетиш
цената на полета ще си платиш.
Добър ден,моя съдба!
Щом така е орисано, давай.
Аз ще бъда мила, добра, 
та дано да изкупя цената.
За усмивка и полет готова,
ще избърша горчиви сълзи,
ако е толкова късно за мене
нека друг вместо мен да лети.
Вместо мен да види дъгата,
да целува сноп от лъчи,
да изгрее отново зората,
във сияйни от радост очи.




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...