7 июн. 2009 г., 22:13

Добър вечер, Тъга!

Поэзия » Другая

5.4K 1 41

"Добър вечер, Тъга! Днес си пак подранила.
Непоканена влизаш и се свличаш на стола.
Сред деня пъстроцветен си загубила сили,
но в нощта триумфираш - ненаситна и гола.

Без дори да дочакаш да затворя вратата,
ти надменно заставаш до прозореца тъмен.
Завладяваш съня и рушиш тишината.
После подло се свиваш в най-далечния ъгъл.

Ти вечеряш със мрака и нарастваш стократно.
Във сърцето се впиваш и пресяваш мечтите.
И посмъртно не искаш да си тръгнеш обратно...
Като трънче бодеш и горчиш във очите.

Не оставай, Тъга!... Ти не си ми приятел.
Ти не си гост. Ти си болест. И дете на нощта."
......................................................................

Като прилеп на прага се препъва тъгата...
Уж от мен си отива...
А дълбае следа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Смиф (Валентин Евстатиев)

Дълбае.
Дълбаеш.

2011-11-16T17:16:16+02:00
stenli499 (Станислава)

Хубав стих!
Аплодисменти за теб и Ели!

2011-03-22T02:38:47+02:00
Уенди (Бианка Габровска)

Благодаря на Ели за страхотното стихотворение! Наистина, каква вдъхновителка е Тъгата...

2011-03-13T20:40:11+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

почти го знам наизуст, а не съм минала от тук...
великолепно е, мила Бианка...
сърдечно те прегръщам.

2011-03-07T12:45:09+02:00
elivasi (Ели Василева)

Какво нещо... Тъгата - като вечна тема и вдъхновение! Ето нещо от мен, писано преди много години:
НОКТЮРНО
Добър вечер, тъга, мое синьо среднощно присъствие,
моя стара приятелко, мое второ невидимо "аз"!
Както винаги, тихо пристъпваш на пръсти -
да не чуят съседите, да не чуят, че плача на глас.
Има място при мен, има място в леглото за двама.
Зад стъклата полека приижда лилавият мрак...
Ще притворя клепачи, неусетно ще легнеш в дланта ми -
разтопено кристалче забравен във лятото сняг.
Колко трезва си днес, боже, как невъзможно си трезва!
Хайде, ставай! На късмет - ще си хванем такси
и ще хвърлим товара там долу, при стария прелез,
и с великденско вино ще кръстим неродения син...
Полюлей ме, тъга, как мирише сега детелината...
И когато заспя, пак на пръсти от тук си тръгни.
Ще сънувам любов и в съня ми надежда ще има,
оседлани коне, и крила, и безброй светлини...
А сега - лека нощ, мое синьо среднощно присъствие,
моя вярна приятелко, моя спътнице в тъмния друм...
Утре пак ще те чакам. Лунна сянка ще лепне по устните
и ще капят звезди - като прости, неказани думи.

2011-03-07T12:15:19+02:00