Jun 7, 2009, 10:13 PM

Добър вечер, Тъга!

  Poetry » Other
5.3K 1 41

"Добър вечер, Тъга! Днес си пак подранила.
Непоканена влизаш и се свличаш на стола.
Сред деня пъстроцветен си загубила сили,
но в нощта триумфираш - ненаситна и гола.

Без дори да дочакаш да затворя вратата,
ти надменно заставаш до прозореца тъмен.
Завладяваш съня и рушиш тишината.
После подло се свиваш в най-далечния ъгъл.

Ти вечеряш със мрака и нарастваш стократно.
Във сърцето се впиваш и пресяваш мечтите.
И посмъртно не искаш да си тръгнеш обратно...
Като трънче бодеш и горчиш във очите.

Не оставай, Тъга!... Ти не си ми приятел.
Ти не си гост. Ти си болест. И дете на нощта."
......................................................................

Като прилеп на прага се препъва тъгата...
Уж от мен си отива...
                              А дълбае следа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дълбае.
    Дълбаеш.
  • Хубав стих!
    Аплодисменти за теб и Ели!
  • Благодаря на Ели за страхотното стихотворение! Наистина, каква вдъхновителка е Тъгата...
  • почти го знам наизуст, а не съм минала от тук...
    великолепно е, мила Бианка...
    сърдечно те прегръщам.
  • Какво нещо... Тъгата - като вечна тема и вдъхновение! Ето нещо от мен, писано преди много години:
    НОКТЮРНО
    Добър вечер, тъга, мое синьо среднощно присъствие,
    моя стара приятелко, мое второ невидимо "аз"!
    Както винаги, тихо пристъпваш на пръсти -
    да не чуят съседите, да не чуят, че плача на глас.
    Има място при мен, има място в леглото за двама.
    Зад стъклата полека приижда лилавият мрак...
    Ще притворя клепачи, неусетно ще легнеш в дланта ми -
    разтопено кристалче забравен във лятото сняг.
    Колко трезва си днес, боже, как невъзможно си трезва!
    Хайде, ставай! На късмет - ще си хванем такси
    и ще хвърлим товара там долу, при стария прелез,
    и с великденско вино ще кръстим неродения син...
    Полюлей ме, тъга, как мирише сега детелината...
    И когато заспя, пак на пръсти от тук си тръгни.
    Ще сънувам любов и в съня ми надежда ще има,
    оседлани коне, и крила, и безброй светлини...
    А сега - лека нощ, мое синьо среднощно присъствие,
    моя вярна приятелко, моя спътнице в тъмния друм...
    Утре пак ще те чакам. Лунна сянка ще лепне по устните
    и ще капят звезди - като прости, неказани думи.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...