7.06.2009 г., 22:13

Добър вечер, Тъга!

5.4K 1 41

"Добър вечер, Тъга! Днес си пак подранила.
Непоканена влизаш и се свличаш на стола.
Сред деня пъстроцветен си загубила сили,
но в нощта триумфираш - ненаситна и гола.

Без дори да дочакаш да затворя вратата,
ти надменно заставаш до прозореца тъмен.
Завладяваш съня и рушиш тишината.
После подло се свиваш в най-далечния ъгъл.

Ти вечеряш със мрака и нарастваш стократно.
Във сърцето се впиваш и пресяваш мечтите.
И посмъртно не искаш да си тръгнеш обратно...
Като трънче бодеш и горчиш във очите.

Не оставай, Тъга!... Ти не си ми приятел.
Ти не си гост. Ти си болест. И дете на нощта."
......................................................................

Като прилеп на прага се препъва тъгата...
Уж от мен си отива...
                              А дълбае следа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дълбае.
    Дълбаеш.
  • Хубав стих!
    Аплодисменти за теб и Ели!
  • Благодаря на Ели за страхотното стихотворение! Наистина, каква вдъхновителка е Тъгата...
  • почти го знам наизуст, а не съм минала от тук...
    великолепно е, мила Бианка...
    сърдечно те прегръщам.
  • Какво нещо... Тъгата - като вечна тема и вдъхновение! Ето нещо от мен, писано преди много години:
    НОКТЮРНО
    Добър вечер, тъга, мое синьо среднощно присъствие,
    моя стара приятелко, мое второ невидимо "аз"!
    Както винаги, тихо пристъпваш на пръсти -
    да не чуят съседите, да не чуят, че плача на глас.
    Има място при мен, има място в леглото за двама.
    Зад стъклата полека приижда лилавият мрак...
    Ще притворя клепачи, неусетно ще легнеш в дланта ми -
    разтопено кристалче забравен във лятото сняг.
    Колко трезва си днес, боже, как невъзможно си трезва!
    Хайде, ставай! На късмет - ще си хванем такси
    и ще хвърлим товара там долу, при стария прелез,
    и с великденско вино ще кръстим неродения син...
    Полюлей ме, тъга, как мирише сега детелината...
    И когато заспя, пак на пръсти от тук си тръгни.
    Ще сънувам любов и в съня ми надежда ще има,
    оседлани коне, и крила, и безброй светлини...
    А сега - лека нощ, мое синьо среднощно присъствие,
    моя вярна приятелко, моя спътнице в тъмния друм...
    Утре пак ще те чакам. Лунна сянка ще лепне по устните
    и ще капят звезди - като прости, неказани думи.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...