Дочаках
653
0
0
Дочаках - самотата да ме вземе,
Съперница жестока през деня.
С огромни лапи плашейки ме през нощта!
Дочаках - ближните ми хора да ме мрази
Измисляйки, за мен какви ли не слова
Захласната, сънувам ги аз през нощта!
Дочаках - внуците ми, да порастнат.
Дали ми стига живота, до сега?
Все още ме тревожат младежките им рамена!
Дочаках - някои приятели, да ме незнаят!
Заети много те са през деня.
Заспивайки, прощавам им и това!
Дочаках - времето без дом да ме остави!
Захвърляйки ме някъде в пропастта!
Загубих нещо, но не и доблестта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Николова Все права защищены
