Дочаках - самотата да ме вземе,

Съперница жестока през деня.

С огромни лапи плашейки ме през нощта!

Дочаках - ближните ми хора да ме мрази

Измисляйки, за мен какви ли не слова

Захласната, сънувам ги аз през нощта!

Дочаках - внуците ми, да порастнат.

Дали ми стига живота, до сега?

Все още ме тревожат младежките им рамена!

Дочаках - някои приятели, да ме незнаят!

Заети много те са през деня.

Заспивайки, прощавам им и това!

Дочаках - времето без дом да ме остави!

Захвърляйки ме някъде в пропастта!

Загубих нещо, но не и доблестта!