Дочакай с мен до новата дъга
Недей ме изоставяй в този дъжд,
сълзите не личат сред водни капки.
Небето в своя порив вездесъщ
маскира чувства, сякаш са загадки.
Нали след всеки дъжд блести дъга,
не помниш ли красивите ѝ багри?
Не тръгвай още, нашите сърца
не се разделят лесно, щом са жадни.
Постой за миг, та в този дъжд дори
душите ни изпиват се взаимно.
Дочакай с мене пъстрите дъги –
чертаят карма неподвластно силна.
Но тръгнеш ли, така ще заболи
от мъка тежка, газеща връз мене.
Душата твоя, ако не прости,
за нас не съществува вече време!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
