Дочакай с мен до новата дъга
Недей ме изоставяй в този дъжд,
сълзите не личат сред водни капки.
Небето в своя порив вездесъщ
маскира чувства, сякаш са загадки.
Нали след всеки дъжд блести дъга,
не помниш ли красивите ѝ багри?
Не тръгвай още, нашите сърца
не се разделят лесно, щом са жадни.
Постой за миг, та в този дъжд дори
душите ни изпиват се взаимно.
Дочакай с мене пъстрите дъги –
чертаят карма неподвластно силна.
Но тръгнеш ли, така ще заболи
от мъка тежка, газеща връз мене.
Душата твоя, ако не прости,
за нас не съществува вече време!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
