Дочакай с мен до новата дъга

May 21, 2020, 12:40 PM

Poetry

5.0 / 8

607 8 8

Недей ме изоставяй в този дъжд,
сълзите не личат сред водни капки.
Небето в своя порив вездесъщ
маскира чувства, сякаш са загадки.
Нали след всеки дъжд блести дъга,
не помниш ли красивите ѝ багри?
Не тръгвай още, нашите сърца
не се разделят лесно, щом са жадни.
Постой за миг, та в този дъжд дори
душите ни изпиват се взаимно.
Дочакай с мене пъстрите дъги –
чертаят карма неподвластно силна. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Нямата принцеса
You...

You give me a reason to live... You give me a chance to survive, but I can't let you continue to pus...
Yesterday

Something so deep (and unbound) can be seen in your eyes Even when sleep (comes around) I can hear y...
Burning

My first love was thee My first recall of freedom. My first suureal kiss unborn, My all... has found...

More works »