Дочакай с мен до новата дъга
Недей ме изоставяй в този дъжд,
сълзите не личат сред водни капки.
Небето в своя порив вездесъщ
маскира чувства, сякаш са загадки.
Нали след всеки дъжд блести дъга,
не помниш ли красивите ѝ багри?
Не тръгвай още, нашите сърца
не се разделят лесно, щом са жадни.
Постой за миг, та в този дъжд дори
душите ни изпиват се взаимно.
Дочакай с мене пъстрите дъги –
чертаят карма неподвластно силна.
Но тръгнеш ли, така ще заболи
от мъка тежка, газеща връз мене.
Душата твоя, ако не прости,
за нас не съществува вече време!
© Данаил Таков All rights reserved.
