LYCKI (Росица Петрова)
301 2086
1 мая 2007 г., 10:00

Дочут разговор 

  Поэзия
413 0 5
 

Цяла нощ да приказва

там със вятъра, чух,

за любови и страсти

моят тъжен капчук.


- Светове съм обходил,

векове съм живял

сред  лица и тополи

и желан бях, и презрян...

И ту хуквах подгонен,

ту спирах, примрял

от човешките злоби

от любовния блян.


- Аз не мога да спра

да проливам сълзи.

Вечно тази печал

до несвяст ме души.

Завидя ми съдбата,

любовта ми отне,

мойта обич - земята

всяка нощ ме зове.


И макар, че съм безкрайно

необятно небе,

се присвива нещастно

мойто бедно сърце.

И сълзите преливат,

наводняват реки,

океаните сбират

и издигат вълни.

Този миг благослов е

за  небе и земя -

двата свята се сливат

и кънти любовта.

© Росица Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??