Дочут разговор
Цяла нощ да приказва
там със вятъра, чух,
за любови и страсти
моят тъжен капчук.
- Светове съм обходил,
векове съм живял
сред лица и тополи
и желан бях, и презрян...
И ту хуквах подгонен,
ту спирах, примрял
от човешките злоби
от любовния блян.
- Аз не мога да спра
да проливам сълзи.
Вечно тази печал
до несвяст ме души.
Завидя ми съдбата,
любовта ми отне,
мойта обич - земята
всяка нощ ме зове.
И макар, че съм безкрайно
необятно небе,
се присвива нещастно
мойто бедно сърце.
И сълзите преливат,
наводняват реки,
океаните сбират
и издигат вълни.
Този миг благослов е
за небе и земя -
двата свята се сливат
и кънти любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Петрова Все права защищены
