Дойде си моето слънчице!
Дойде си моето слънчице!
Дойде си Теди! Сякаш слънце
отново стопли ми душата!
Прегърна ме с ръчички силно -
това е моята награда
за всички нощи недоспани,
за всички грижи и тревоги.
Донесе радостта със себе си,
без неговия смях не мога!
Не мога да съм пълноценна,
не мога и да съм щастлива;
чрез смешките му детски, мили,
усещам се безкрайно жива!
Помъкнал раничката, сАка,
нахлупил шапката накриво,
при мен се връща - аз го чакам
с усмивка и сърце щастливо!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Борисова Все права защищены
