Jul 9, 2008, 10:37 PM

Дойде си моето слънчице!

  Poetry » Other
1.1K 0 7

Дойде си моето слънчице!

Дойде си Теди! Сякаш слънце

отново стопли ми душата!

Прегърна ме с ръчички силно -

това е моята награда

за всички нощи недоспани,

за всички грижи и тревоги.

Донесе радостта със себе си,

без неговия смях не мога!

Не мога да съм пълноценна,

не мога и да съм щастлива;

чрез смешките му детски, мили,

усещам се безкрайно жива!

Помъкнал раничката, сАка,

нахлупил шапката накриво,

при мен се връща - аз го чакам

с усмивка и сърце щастливо!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...