Дойде си моето слънчице!
Дойде си моето слънчице!
Дойде си Теди! Сякаш слънце
отново стопли ми душата!
Прегърна ме с ръчички силно -
това е моята награда
за всички нощи недоспани,
за всички грижи и тревоги.
Донесе радостта със себе си,
без неговия смях не мога!
Не мога да съм пълноценна,
не мога и да съм щастлива;
чрез смешките му детски, мили,
усещам се безкрайно жива!
Помъкнал раничката, сАка,
нахлупил шапката накриво,
при мен се връща - аз го чакам
с усмивка и сърце щастливо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Борисова Всички права запазени
