Докато са живи Поетите
Посади розов храст, там - на нашата стара ограда.
А кайсията аз.
Ала тъй, че плодът и при тебе да пада...
Зная, светът е богат и голям...
И снегът е красив!
И навсякъде Слънцето лятно напича!
Обграден ли си с хора,
които безумно обичаш
има ли смисъл за щастие друго да тичаш?
Да пребъде!
Докато са живи Поетите, клетите -
ще живее България!
Поне във куплетите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Милев Все права защищены