14.08.2018 г., 16:51

Докато са живи Поетите

661 2 3

Посади розов храст, там - на нашата стара ограда.
А кайсията аз. 
Ала тъй, че плодът и при тебе да пада...

 

Зная, светът е богат и голям...
И снегът е красив!
И навсякъде Слънцето лятно напича!

 

Обграден ли си с хора, 
които безумно обичаш
има ли смисъл за щастие друго да тичаш?

 

Да пребъде!
Докато са живи Поетите,  клетите -
ще живее България!

 

Поне във куплетите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за жеста, Ангел. Не съм никак невероятна, но ти благодаря. Радвам се, гласът ми достига до хора.
  • Благодаря ви Влади и Маргарита!
    Стихотворението се роди като ехо, от произведението "Отворено писмо към мразещите България" на Невероятната Силвия!
    Това е тема преживяна лично от мен относно която не мога да остана равнодушен.
    Тук показвам и моето отношение към този ... проблем.
    Но от вашите коментари разбирам, че вече сте "засадили роза и кайсия" на нашата обща поетична "ограда".
    Благодаря Ви от сърце за подкрепата.
    Радвам се, че има талантливи и хубави хора с които заедно да берем плодовете и да им се радваме.
    Докато го правим - жива е България!
  • Прекрасна творба, Ачи! Ще ми се България да е жива не само в куплетите! Престъпният ни „ елит”, явен и сенчест, вече почти 30 години убиват народа! Как ще живее държава без народ? На този въпрос търся отговор. Боли ме, че българи убиват народа български и нямам лек!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...