Aug 14, 2018, 4:51 PM

Докато са живи Поетите

  Poetry » Civic
666 2 3

Посади розов храст, там - на нашата стара ограда.
А кайсията аз. 
Ала тъй, че плодът и при тебе да пада...

 

Зная, светът е богат и голям...
И снегът е красив!
И навсякъде Слънцето лятно напича!

 

Обграден ли си с хора, 
които безумно обичаш
има ли смисъл за щастие друго да тичаш?

 

Да пребъде!
Докато са живи Поетите,  клетите -
ще живее България!

 

Поне във куплетите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Милев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за жеста, Ангел. Не съм никак невероятна, но ти благодаря. Радвам се, гласът ми достига до хора.
  • Благодаря ви Влади и Маргарита!
    Стихотворението се роди като ехо, от произведението "Отворено писмо към мразещите България" на Невероятната Силвия!
    Това е тема преживяна лично от мен относно която не мога да остана равнодушен.
    Тук показвам и моето отношение към този ... проблем.
    Но от вашите коментари разбирам, че вече сте "засадили роза и кайсия" на нашата обща поетична "ограда".
    Благодаря Ви от сърце за подкрепата.
    Радвам се, че има талантливи и хубави хора с които заедно да берем плодовете и да им се радваме.
    Докато го правим - жива е България!
  • Прекрасна творба, Ачи! Ще ми се България да е жива не само в куплетите! Престъпният ни „ елит”, явен и сенчест, вече почти 30 години убиват народа! Как ще живее държава без народ? На този въпрос търся отговор. Боли ме, че българи убиват народа български и нямам лек!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...