2 июн. 2012 г., 10:54

Докато си тръгнеш

976 0 0

И днес сърцето ми не ще издържи

на този натиск да ви гледам така щастливи.

Под дъжд от толкова лъжи

не ми ли стигна, или искам още да боли.

Не ме ли вижда как след тебе погледът ми се обръща

и търси твоя поглед също.

Тъга спомените ми прегръща

и само в минало ги превръща.

Ръцете ми треперят,

те искат твоите да намерят,

устните ми искат да сгрешат,

докато мили думи ти редят.

Едно-едничко желание ми остана,

да затвориш с думи отворилата се рана,

отново да притвориш очите ми с ръце,

изпълненото ми със щастие сърце

да мери името ти с ударите си,

докато си тръгнеш и не спре!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...