Jun 2, 2012, 10:54 AM

Докато си тръгнеш

  Poetry » Love
972 0 0

И днес сърцето ми не ще издържи

на този натиск да ви гледам така щастливи.

Под дъжд от толкова лъжи

не ми ли стигна, или искам още да боли.

Не ме ли вижда как след тебе погледът ми се обръща

и търси твоя поглед също.

Тъга спомените ми прегръща

и само в минало ги превръща.

Ръцете ми треперят,

те искат твоите да намерят,

устните ми искат да сгрешат,

докато мили думи ти редят.

Едно-едничко желание ми остана,

да затвориш с думи отворилата се рана,

отново да притвориш очите ми с ръце,

изпълненото ми със щастие сърце

да мери името ти с ударите си,

докато си тръгнеш и не спре!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...