Jun 2, 2012, 10:54 AM

Докато си тръгнеш

  Poetry » Love
971 0 0

И днес сърцето ми не ще издържи

на този натиск да ви гледам така щастливи.

Под дъжд от толкова лъжи

не ми ли стигна, или искам още да боли.

Не ме ли вижда как след тебе погледът ми се обръща

и търси твоя поглед също.

Тъга спомените ми прегръща

и само в минало ги превръща.

Ръцете ми треперят,

те искат твоите да намерят,

устните ми искат да сгрешат,

докато мили думи ти редят.

Едно-едничко желание ми остана,

да затвориш с думи отворилата се рана,

отново да притвориш очите ми с ръце,

изпълненото ми със щастие сърце

да мери името ти с ударите си,

докато си тръгнеш и не спре!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...