2.06.2012 г., 10:54

Докато си тръгнеш

970 0 0

И днес сърцето ми не ще издържи

на този натиск да ви гледам така щастливи.

Под дъжд от толкова лъжи

не ми ли стигна, или искам още да боли.

Не ме ли вижда как след тебе погледът ми се обръща

и търси твоя поглед също.

Тъга спомените ми прегръща

и само в минало ги превръща.

Ръцете ми треперят,

те искат твоите да намерят,

устните ми искат да сгрешат,

докато мили думи ти редят.

Едно-едничко желание ми остана,

да затвориш с думи отворилата се рана,

отново да притвориш очите ми с ръце,

изпълненото ми със щастие сърце

да мери името ти с ударите си,

докато си тръгнеш и не спре!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...