6 июл. 2017 г., 15:10

Докато съм жива!

1.7K 8 15

Всичките ми грешки са безценни!

Всяко камъче, което ме препъна,

всеки тромб във крехките ми вени,

всяка болка, пред която се огънах...

 

Бурите, които превъзмогнах,

небесата ми, светкавично раздрани,

и куршумите от думи злобни,

всичко е в сърцето ми събрано!

 

И добре, че то, сърцето, е голямо,

та побира всичките ми грешки

и лекува всичките ми рани,

съхранява гените човешки,

 

за да мога пак да се усмихвам,

и "на въпреки" да съм щастлива...

Те, стихиите, си идват и отиват...

Ще ги боря! Докато съм жива! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Керанка Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, синьо, майско цвете! И на Катенцето, благодаря за любими! Баба ми казваше, че Господ ти давал толкова, колкото можеш да носиш... Явно аз мога да нося на много - и от едното, и от другото. Затова не се оплаквам, щото ми е балансирано нЕкакси...
  • Обричаш се на победа! Без хленч и сополи. Ей това е много мое.. Браво, бе Керинце!
    Кафето ми стана по-стронг със стиха ти.
  • Благодаря, Калински! Много добре си го казал, по-добре и от мен дори... Най-хубавото нещо, обаче е да имаш стойностни хора около себе си, които винаги да са готови да те вдигнат, когато паднеш... Ей, за това се чувствам щастлива, защото хората около мен са много специални! Бурите, стихиите, те просто нямат шанс!
  • Браво! Това е правилния подход към живота - хъс и нескланяне на глава! Грешките и трудностите наистина са безценни - всяка от тях е опит, а опитът винаги е полезен! Иначе, борбата е ежедневна, но с подобна нагласа, резултатът ще е на твоя страна
  • Добре сте ми дошли, момичета - Викс, Иржи, Пипи! Пипче, толкова ме мързи днес, че ако ме нападне някоя стихия, сигурно просто ще махна с рака и ще и кажа - ай, бегай и не ме занимавай с глупости... Иначе казано...предпочитам мохито днес...

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...