6.07.2017 г., 15:10

Докато съм жива!

1.7K 8 15

Всичките ми грешки са безценни!

Всяко камъче, което ме препъна,

всеки тромб във крехките ми вени,

всяка болка, пред която се огънах...

 

Бурите, които превъзмогнах,

небесата ми, светкавично раздрани,

и куршумите от думи злобни,

всичко е в сърцето ми събрано!

 

И добре, че то, сърцето, е голямо,

та побира всичките ми грешки

и лекува всичките ми рани,

съхранява гените човешки,

 

за да мога пак да се усмихвам,

и "на въпреки" да съм щастлива...

Те, стихиите, си идват и отиват...

Ще ги боря! Докато съм жива! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Керанка Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, синьо, майско цвете! И на Катенцето, благодаря за любими! Баба ми казваше, че Господ ти давал толкова, колкото можеш да носиш... Явно аз мога да нося на много - и от едното, и от другото. Затова не се оплаквам, щото ми е балансирано нЕкакси...
  • Обричаш се на победа! Без хленч и сополи. Ей това е много мое.. Браво, бе Керинце!
    Кафето ми стана по-стронг със стиха ти.
  • Благодаря, Калински! Много добре си го казал, по-добре и от мен дори... Най-хубавото нещо, обаче е да имаш стойностни хора около себе си, които винаги да са готови да те вдигнат, когато паднеш... Ей, за това се чувствам щастлива, защото хората около мен са много специални! Бурите, стихиите, те просто нямат шанс!
  • Браво! Това е правилния подход към живота - хъс и нескланяне на глава! Грешките и трудностите наистина са безценни - всяка от тях е опит, а опитът винаги е полезен! Иначе, борбата е ежедневна, но с подобна нагласа, резултатът ще е на твоя страна
  • Добре сте ми дошли, момичета - Викс, Иржи, Пипи! Пипче, толкова ме мързи днес, че ако ме нападне някоя стихия, сигурно просто ще махна с рака и ще и кажа - ай, бегай и не ме занимавай с глупости... Иначе казано...предпочитам мохито днес...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....