Мирослава.1 (Мима Иванова)
37 86
28 февр. 2018 г., 13:16

Докато телата ни спят... 

  Поэзия
704 0 3

Докато телата ни спят,

душите пътуват в безкрая

и срещат се, тихо мълвят

слова неспокойни и тайни.

 

Което наяве боли,

смущава и страшно изглежда

и крием зад девет врати,

насън е прекрасна надежда.

 

Насън сме лъчисто-добри,

душите ни звездно танцуват.

Когато се будим в зори,

забрава мечтите целува.

 

Но крехкият спомен блести,

внезапно в сърцето изплувал

и води ни вярно напред

наяве към среща бленувана.

© Мима Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??