Докато телата ни спят...
Докато телата ни спят,
душите пътуват в безкрая
и срещат се, тихо мълвят
слова неспокойни и тайни.
Което наяве боли,
смущава и страшно изглежда
и крием зад девет врати,
насън е прекрасна надежда.
Насън сме лъчисто-добри,
душите ни звездно танцуват.
Когато се будим в зори,
забрава мечтите целува.
Но крехкият спомен блести,
внезапно в сърцето изплувал
и води ни вярно напред
наяве към среща бленувана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мима Иванова Всички права запазени
