Докато телата ни спят,
душите пътуват в безкрая
и срещат се, тихо мълвят
слова неспокойни и тайни.
Което наяве боли,
смущава и страшно изглежда
и крием зад девет врати,
насън е прекрасна надежда.
Насън сме лъчисто-добри,
душите ни звездно танцуват.
Когато се будим в зори,
забрава мечтите целува.
Но крехкият спомен блести,
внезапно в сърцето изплувал
и води ни вярно напред
наяве към среща бленувана.
© Мима Иванова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
