Докога?
В синевата на покоя светъл
се скри свободната промяна.
Преправи се на вик отекващ
и се запъти към султана.
Препречи се на сладки мисли,
на дъх отровен, недодялан
и ги препрати да избистрят
душата смутна, неизгряла.
Премина в много дивни сълзи,
в лъжи изгнили и незрели,
привикна на душите дръзки
и на телата занемели.
Докога ?
....
Нужен ли е
Кръст
на страдащия?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нико Ников Все права защищены
