Докога?
В синевата на покоя светъл
се скри свободната промяна.
Преправи се на вик отекващ
и се запъти към султана.
Препречи се на сладки мисли,
на дъх отровен, недодялан
и ги препрати да избистрят
душата смутна, неизгряла.
Премина в много дивни сълзи,
в лъжи изгнили и незрели,
привикна на душите дръзки
и на телата занемели.
Докога ?
....
Нужен ли е
Кръст
на страдащия?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени
