В синевата на покоя светъл
се скри свободната промяна.
Преправи се на вик отекващ
и се запъти към султана.
Препречи се на сладки мисли,
на дъх отровен, недодялан
и ги препрати да избистрят
душата смутна, неизгряла.
Премина в много дивни сълзи,
в лъжи изгнили и незрели,
привикна на душите дръзки
и на телата занемели.
Докога ?
....
Нужен ли е
Кръст
на страдащия?
© Нико Ников All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
