15 дек. 2007 г., 08:03

Докога

792 1 9

Докога ще слушам посланията

на лъжливите, мазни оратори

и ще ме будят нощем терзанията,

че ни отглеждат все едно в инкубатори?

 

Докога ще им гледаме филмите

да ни учат, как да оцеляваме

и че когато се бият силните,

ние слабите съвсем се смаляваме?

 

Докога ще търпим пораженията,

въвлечени в капана на войната?

А след края и, след разрушенията,

като роби пак ще търсим свободата.

 

Докога ще седим на течение

и вятърът ще брули нашите души?

Дали ще станем, загубили търпение

и тръгнем с гордо вдигнати глави?

 

Докога ще живеем в държава,

в която няма народен певец?

Че този, който се с милиони надпява,

него времето ще направи светец!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Леонид Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...