15 dic 2007, 8:03

Докога

  Poesía » Civil
791 1 9

Докога ще слушам посланията

на лъжливите, мазни оратори

и ще ме будят нощем терзанията,

че ни отглеждат все едно в инкубатори?

 

Докога ще им гледаме филмите

да ни учат, как да оцеляваме

и че когато се бият силните,

ние слабите съвсем се смаляваме?

 

Докога ще търпим пораженията,

въвлечени в капана на войната?

А след края и, след разрушенията,

като роби пак ще търсим свободата.

 

Докога ще седим на течение

и вятърът ще брули нашите души?

Дали ще станем, загубили търпение

и тръгнем с гордо вдигнати глави?

 

Докога ще живеем в държава,

в която няма народен певец?

Че този, който се с милиони надпява,

него времето ще направи светец!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...