Докога
Докога ще слушам посланията
на лъжливите, мазни оратори
и ще ме будят нощем терзанията,
че ни отглеждат все едно в инкубатори?
Докога ще им гледаме филмите
да ни учат, как да оцеляваме
и че когато се бият силните,
ние слабите съвсем се смаляваме?
Докога ще търпим пораженията,
въвлечени в капана на войната?
А след края и, след разрушенията,
като роби пак ще търсим свободата.
Докога ще седим на течение
и вятърът ще брули нашите души?
Дали ще станем, загубили търпение
и тръгнем с гордо вдигнати глави?
Докога ще живеем в държава,
в която няма народен певец?
Че този, който се с милиони надпява,
него времето ще направи светец!
© Леонид Стоянов All rights reserved.
