14 июн. 2012 г., 00:25

Докога

523 0 0

Докога ще има самота,
докога ще търся любовта.
Къде се криеш, аз ли съм слепец,
че не виждам нийде около мен живец.
Не искам да съм сам,
а и без да те имам, пак не искам да те дам.
Къде се криеш, аз ли съм слепец,
ще се потопя в морето, като младенец.
Отърсвам се и с нова сила тръгвам
из света отново да те диря.
Ще те намеря, ще те опозная,
ще те обичам и после ще те забравя.
И отново ще тръгна по света
да диря пак любовта.
    

Maverick

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маверик Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...