Докога?
Вървим си. Пътят - трета класа,
стръмен, криволичещ и неравен,
с трънаци целият обрасъл,
и... от Господ e забравен.
Не е описан в лъскавите карти.
(Нали негоден е за лимузини!)
През лятото зарит е с прахоляци,
в дълбоки преспи тъне зиме.
Когато буря се извие
и дъжд в прахта тесто замеси,
нагазваме в калта и ние,
надолу носове овесили.
Вървим и псуваме сърдити,
краката ни от кал са натежали,
но заговорят ли Звездите,
привиждат ни се магистрали...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Арина Все права защищены
