arina-rus (Арина)
77 362
25 февр. 2011 г., 12:16

Докога? 

  Поэзия » Гражданская
1600 0 9

Вървим си. Пътят - трета класа,

стръмен, криволичещ и неравен,

с трънаци целият обрасъл,

и... от Господ e забравен.

 

Не е описан в лъскавите карти.

(Нали негоден е за лимузини!)

През лятото зарит е с прахоляци,

в дълбоки преспи тъне зиме.

 

Когато буря се извие

и дъжд в прахта тесто замеси,

нагазваме в калта и ние,

надолу носове овесили.

 

Вървим и псуваме сърдити,

краката ни от кал са натежали,

но заговорят ли Звездите,

привиждат ни се магистрали...

 

 

© Арина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • По какъвто и път да вървиш, мисълта ти се движи извънредно гладко. Хареса ми!
  • Боре, май само ти схвана, какво исках да кажа!
  • ... и спортни зали,
    стадиони - "национални"...
    и пак сме "запалянковци" -
    банални!

  • когато звездите заговорят...
    толкова е хубаво..
    Арина, сърдечно..
  • Звездни магистрали...Поздрав!
  • Хареса ми! Особено финалът много ме впечатли....Поздравления!
  • Привет!
    В прах и кал...Всичко зависи от нас, щом все още може да чуваме "шепота" на звездите значи може да променим съдбата си!
    Поздравления за точното попадение и майсторското изпълнение!
  • Нека ни говорят звездите!!!Поздрав и напред през тръни,преспи ,прахоляци,така ще станеме Човеци!!!
Предложения
: ??:??