Докога?
Вървим си. Пътят - трета класа,
стръмен, криволичещ и неравен,
с трънаци целият обрасъл,
и... от Господ e забравен.
Не е описан в лъскавите карти.
(Нали негоден е за лимузини!)
През лятото зарит е с прахоляци,
в дълбоки преспи тъне зиме.
Когато буря се извие
и дъжд в прахта тесто замеси,
нагазваме в калта и ние,
надолу носове овесили.
Вървим и псуваме сърдити,
краката ни от кал са натежали,
но заговорят ли Звездите,
привиждат ни се магистрали...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арина Всички права запазени
