Feb 25, 2011, 12:16 PM

Докога?

  Poetry » Civic
2.2K 0 8

Вървим си. Пътят - трета класа,

стръмен, криволичещ и неравен,

с трънаци целият обрасъл,

и... от Господ e забравен.

 

Не е описан в лъскавите карти.

(Нали негоден е за лимузини!)

През лятото зарит е с прахоляци,

в дълбоки преспи тъне зиме.

 

Когато буря се извие

и дъжд в прахта тесто замеси,

нагазваме в калта и ние,

надолу носове овесили.

 

Вървим и псуваме сърдити,

краката ни от кал са натежали,

но заговорят ли Звездите,

привиждат ни се магистрали...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...