Понякога се питам докога ли

                               ще ми е пълна чашата с горчилка?

                               И докога ще бъда вечно жадна

                               за цветове и есенни огньове...

                               Опитвам се да бъда безразлична

                               и да не мразя сенките на злото,

                               покълнали в очите на мнозина.

                               Незабелязано и безпощадно!

                                В ушите ми звучат симфониите

                                на детството ми и на младостта ми–

                                безкрайно скъпи, но и малко чужди,

                                преливат чашата ми със горчилка.

                                А там на дъното ù– зрънце жито

                                от мамината доброта и вяра,

                                ала кога до него ще се свия

                                и с уморени сълзи ще заплача!