Понякога се питам докога ли
ще ми е пълна чашата с горчилка?
И докога ще бъда вечно жадна
за цветове и есенни огньове...
Опитвам се да бъда безразлична
и да не мразя сенките на злото,
покълнали в очите на мнозина.
Незабелязано и безпощадно!
В ушите ми звучат симфониите
на детството ми и на младостта ми–
безкрайно скъпи, но и малко чужди,
преливат чашата ми със горчилка.
А там на дъното ù– зрънце жито
от мамината доброта и вяра,
ала кога до него ще се свия
и с уморени сълзи ще заплача!
© Рада Димова Todos los derechos reservados