Докога
Кресливи майки, нагло ги нарече,
а пък децата – ужким били болни.
А всъщност най-кресливото човече
е той – трезвен, а с думи алкохолни.
Това ни ръководи, управлява,
стоял зад приказките – били честни.
Ех, Боже, събери я тая плява
и сили дай ни – не за да сме бесни,
а твърди в исканията си, точни
да удържим си фронта справедливо.
Преситени от думите порочни –
остана ли в нас още нещо живо?
Но явно туй заслужили сме всички –
мълчим, таим се, пазим си хаира.
Докато ние мирни сме козички,
дълго ще има да берем пешкира!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
