Докога

25 oct 2018, 9:07

Poesía » Civil, Otra

456 5 5

Кресливи майки, нагло ги нарече,

а пък децата – ужким били болни.

А всъщност най-кресливото човече

е той – трезвен, а с думи алкохолни.

Това ни ръководи, управлява,

стоял зад приказките – били честни.

Ех, Боже, събери я тая плява

и сили дай ни – не за да сме бесни,

а твърди в исканията си, точни

да удържим си фронта справедливо.

Преситени от думите порочни –

остана ли в нас още нещо живо?

Но явно туй заслужили сме всички –

мълчим, таим се, пазим си хаира.

Докато ние мирни сме козички,

дълго ще има да берем пешкира!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

dansyto (Данаил Таков)

2018-10-28T19:11:12+02:00

Благодаря Ви! Желая успех и вдъхновение, и НЕпримирение! Поздрави!
xubavka (Таня Чардакова)

2018-10-26T09:32:06+03:00

Подкрепям позицията, има неща с които не бива да се злоупотребява, и това са децата, особено болните деца.
Елка (Елка Тодорова)

2018-10-25T20:24:47+03:00

Точно така, вече съвсем прекалиха политиците! Поздрави за позицията!
Роби (Роберт)

2018-10-25T16:35:04+03:00

Актуално, с чудесен финал!...
Браво, Данаиле!...
anabel7 (Албена Димитрова)

2018-10-25T15:34:19+03:00

Споделям посланието на стиха ти и те поздравявам за доблесната човешка и гражданска позиция, Данаиле!... Кога най-сетне ще се обединим като нация около истинските нравствени ценности и ще изхвърлим тези продажни и безсъвестни „политици”?...